Първите ремонти

През 1885 г. проектираната от Олмстед резерва в Ню Йорк в Ниагара е направена в първия държавен парк в страната и бързо се превръща в популярно място за туристи и младоженци, които да гледат към дивия великолепие на американския водопад и по-големите коня на подковите през границата в Канада. Но имаше проблем: Ниагарският водопад губи гръмотевицата си. Нарастващата „надпревара на оръжията“ между двете страни между двете страни означаваше по -малко вода от всякога течеше над паданията от двете страни.

After Canada and the US signed the Niagara River Diversion treaty in 1950, they discussed numerous plans—including turning Niagara into an “intermittent waterfall” that would only run on Sundays— before agreeing to divert no more than half of the Niagara River's 200,000 cubic feet-per-second natural flow for hydropower during daytime hours during a designated tourist season.Realistic Sex Dolls

„Това означава, че ако трябва да отидете до Ниагарския водопад в Christmastime или по всяко време през зимата, всичко, което виждате, е една четвърт от водата, преминаваща над водопада“, казва МакфарлейнNational Geographic. „Останалите три четвърти обикалят [водопада] в тунели за отклонение.“ Елдън Ринг Мелина секс кукла

Договорът от 1950 г. също изложи план за маскиране на значителното въздействие на хидроенергията върху река Ниагара и неговите известни падания. Канадските инженери отклониха реката в малки участъци, взривявайки и издълбавайки ръба на водопада на подковите, свивайки я със стотици крака, за да създадат непрекъснато гребена, покрита от тънка, еднаква завеса на водата, за да създаде впечатление за обем. Изграденият по поръчка „Телеколориметър“ помогна на инженерите да гарантират, че падането от канадската страна остава правилният нюанс на зеленикаво синьо. Фланговете на рекулптурата на Horsehoe Fall минимизират мъглата, която е била често срещана туристическа оплакване. Направяне на секс кукла

Американските консерватори бяха разстроени от геоложкото забъркване, но инженерите контрираха, като посочиха, че Ниагарският водопад естествено ерозира няколко фута годишно, така или иначе - текущото му местоположение е на около осем мили нагоре, откъдето водата започна да яде ниагарския ескарпмент преди около 12 000 години.

„Но ако имате много по -малко вода над нея, падането не може да ерозира толкова бързо“, обяснява Макфарлейн. Какъв по -добър начин да запазите Ниагарския водопад, аргументираха се инженерите, отколкото просто да забавят потока на водата над паданията?